ЗА КНИГАТА ГИНЕС

ДОКТОРИ ВКАРВАТ СЛАВЕЙНО В "ГИНЕС" 

Селото е дало най-много лекари в света на глава от населението

Когато в Славейно се заговори, че ще закриват нещо, сърцата на всичките му жители се свиват. Сякаш живо месо ще късат от селото им. Имаше слухове, които подхвърлят за края на оздравителното училище. Добре че поне засега те не се оказват верни. 70 деца, живеещи тук, дошли заради чистия въздух, планината, красотата и за съжаление заради болестите си, трябваше да си тръгнат. 

Селото скочи като един. За тях училището е свежата усмивка по улиците, учителите, хлябът на някои от славейчани. Но голямата тревога и възмущение настъпи, когато неотдавна някои си бе наумил да закрие здравната служба. Направил разчети, изчислил с хладния си чиновнически ум и отрязал: Славейно гасне, поддържането на здравна служба не е оправдано. Хората му ще се лекуват на друго място. Разбира се, точно тук едно такова решение като нищо може да предизвика революция. Заради традицията, паметта на мъртвите и гордостта на живите. Защото това е единственото село в България, в 
което има музей на лекар и се именува свещено място.

Пред забързаните автомобили, които идват от Баня и се втурват по пътя, за да потънат между първите къщи, се изправя внушителна табела: Добре дошли в Славейно - свещено място за българската медицина. Странно защо и как тя се е озовала тук, в този забутан край, дето главно баирите, дърветата и ветровете са си дали среща. 

Историята започва може би през май 1925 година. 
Тогава в Медицинския факултет във Виена един младеж от Славейно получава лекарската си диплома. Казва се Константин Чилов. Той е първият. Или поне така се приема днес. След него тръгва цялата армада младежи и девойки, които избират за свое бъдеще благородната лекарска професия. Оскъдната планина, гората, овцете, ръцете на зидарите, всичко, от което може да се спечели някой лев, е впрегнато в каузата младите да учат. Възрастните си спомнят как в събота в тежките зими и през непроходимия сняг цялото славейновско ученичество е тръгвало от Смолян, за да се прибере у дома. 30 километра. Пеш. В неделя обратно. Някои тръгвали за София, към университета.

В крайна сметка се е стигнало до този уникален списък, с който едва ли някое село в света може да се похвали. Пазят го сред ценните документи в кметството. В него са записани имената на всички лекари от Славейно. Общият им брой е 88. Заедно с фармацевтите и зъболекарите селото е дало 96 специалисти висшисти в областта на медицината. Отделно са хората с полувисше и средно образование пак в тази област. Цели династии с бели престилки са тръгнали от тук. В споменатия списък не са включени снахите и зетьовете здравни работници. Те са допълнение.

Днес в Славейно най-много лекари има през лятото. Пенсионирани доктори, отдавна напуснали родното си село, се връщат при чистия въздух, детските си приятели, спомени и сладки приказки. Залостените къщи се отварят, прахта се избърсва, прозорците се отварят. Селото се поизправя и възвръща настроението и самочувствието си.

През зимата постоянните жители са само 180. Малцина вече си спомнят кога са били 1000. В центъра са църквата и читалището, култови места за Славейно. Всеки дошъл си и за часове, непременно минава от там.

Има един въпрос, на който никой от Славейно не може да даде отговор. Защо толкова младежи от селото са се насочвали към медицината. Легендата, че българинът все иска да надскочи или поне да не изостане от комшията, тук не е в сила. Обяснението е далеч по-различно и през призмата на настръхналата съвременност звучи малко неразбираемо: просто тези хора са тръгвали към тази хуманна професия заради добродушието и морала, в които са ги възпитали Родопите. И в крайна сметка макар и малко закъсняла, идеята Славейно да се появи в книгата "Гинес" е напълно реална. Та нали то е дало най-много лекари на глава от населението.

Последният мохикан
Последният мохикан от местните лекари всъщност е жена. Д-р Жечка Шишманова. В интерес на истината тя не е родена в Славейно, а на другия край на България - в Хасково. Работила е в Мадан, Хисар, Пловдив. Пенсионирала се и дошла тук. Но и това не е случайно. Родителите й са от Славейно, там е и бащината й къща. Д-р Шишманова не иска да гадае кой ще дойде в лекарския кабинет след нея. Но не е оптимистка. Не изключва възможността селото, дало 88 доктори, накрая да остане без лекар. Засега обаче тя си е на мястото.

Уникалният музей е на д-р Чилов

Единственият музей на лекар в България е на една уникална личност. Родната къща на д-р Константин Чилов днес е място, което посещава всеки, който дойде в селото. Изпълнена е заръката му да бъде погребан под огромните дървета на двора. В музея са пренесени всички вещи на доктора от апартамента му в София, неговите книги, лабораторна маса, епруветки, портрети, на които негови приятели са го увековечавали. 

Мемориална къща музей
“Проф.д-р Константин Чилов”

Чилов е световноизвестно име, което с трудовете си остава в историята на науката. Приживе обаче в собствената си родина той не е оценен. Не е партиен член и това му създава неприятности. Отива си 16 дни след като чете последната си лекция за рак на дебелото черво. Причина за смъртта му е точно същата болест.

От 1998 година през май, рождения месец на д-р Чилов, селото се изпълва с негови колеги. По инициатива на писател, също лекар - д-р Тотко Найденов, тук се организират Чилови дни.

Исак Гозес

Източник paper.standartnews

НАШ ЛЕКАР ИСКА:

РОДОПСКО СЕЛО - В "ГИНЕС"

Най-известният български медицински журналист д-р Тотко Найденов ще предложи на Община - Смолян да престави съответните документи за вписване на с. Славейно в Книгата "Гинес" като селище с най-много лекари на глава от населението. 

Това той ще направи официално на 17 юни в Къщата-музей "Проф. Константин Чилов" по време на тържеството по повод 15-тите юбилейни "Чилови дни", създадени от него през 1998 г. Пак по инициатива на д-р Найденов с. Славейно е титуловано с уникалното звание "Свещено място на българската медицина". Тук е роден не само най-големият български лекар проф. Константин Чилов (1898-1955), но и още 70 лекари, 17 стоматолози и 5 фармацевти.

Пред нас д-р Найденов заяви:
"Интересно е, че в Родопите открай време медицината е добре развита. Още Орфей, живял тук 1300 години пр. Хр., е бил не само цар и певец, но и лекар. От Златоград е най-лекарският род в България - Хекимовият, дал на България 6 поколения лекари. Дядото по майчина линия на проф. Чилов - Никола Шопов пък е откривателят на пеницилина, само че това е останало неизвестно за света. Лекувал е цялата околия; в приписките си непосредствено след Освобождението е записал своето откритие: че ако гноясали рани се покрият с мухлясало тесто, те оздравяват много бързо.

У нас напоследък идват и проповядват всевъзможни индийски махараджи, йоги и гурута със сплъстени мазни коси. Защо тези чужди на генома и психологията ни хора ще ни учат на здравословно поведение? Пред очите ни е примерът на нашите родопчани. Не случайно тук живеят най-много дълголетници и столетници в България и има най-малко рак, хипертония, инфаркти, инсулти, остеопороза, психози. 

Причината е не само в слънчевия добронамерен характер на родопчани (ако повечето българи бяха като тях, нашата страна щеше да е далеч по-напред), но и в отрицателно йонизирания боров въздух, който прогонва свободните радикали (те карат клетките да се израждат злокачествено), подквасеното с бацилус булгарикум кисело мляко, движението. 

Тук хората не пържат, а пекат храната си. Освен това майките кърмят децата си до 10-12-месечна възраст. Препоръчвам на всички българи да се зареждат със здраве и да идват в Родопите поне 1-2 пъти годишно поне за по 3-4 дни."

Ден преди "Чиловите дни" в с. Славейно, д-р Найденов, който е не само главен редактор на в. "Български лекар", но и председател на Клуб "Родопско здраве", ще организира на 16 юни в съседното с. Кутела 4-тия Родопски здравен Събор. На него по традиция ще се проведат колоездачно състезание, кулинарна изложба на местни специалитети и конкурс за Мис "Родопска крава". Отново ще бъдат прокламирани и принципите на Клуб "Родопско здраве":"Любов, Движение, Радост!"

Източник totko.log.bg