с. СЛАВЕЙНО

Песни на межô (по Петко Карапетков)
"На срôщу пищи славейче,
пу гласчокан гу пузнавам,
да има савдйо на мене,
зима ма,майчо, зимам гу!"
"Дôщеро, моя, майчина,
той нема сарай да сиди,
той нема руба да носи."
"Малеле, мила малеле,
лете щим майчу, летова,
в чôстана гора залена,
под тьонка ела висока,
близу до вода студена.
Зиме щим, майчо зимова,
в равноно поле широко."

Село Славейно се намира в планински район - Преспанския дял на Централните Родопи. Разположено е по поречието на р. Малка Арда. Близо до селото е вр. Преспа (Чилтепе) - 2001 м. и хижа „Преспа“ В землището на селото се намират исторически места, като параклиса Св. Дух, местностите Имарет дере (Хайдушки Поляни), Иноглово, Балитско, Бахтярица.

ИСТОРИЯ 
През Средновековието, в местността Ѝноглово е имало голямо българско село споменавано и като Кутлово. Там през 14 век се е състояла основната битка с турската армия, настъпваща в Централните Родопи.

Предполага се, че Карлуково (както Славейно се е казвало до 1934 г.) е основано от българи, избягали от насилственото помохамеданчване. Отношенията между славейновци и жителите на околните българо-мохамедански села, винаги са били много добри. Християни и мюсюлмани взаимно са се защитавали по време на кризи, като Руско-турската война и метежа на Сенклер — 1878 г., взаимно са празнували, както християнски, така и мюсюлмански празници.
Добри са били и отношенията на славейновци и с юруците, мюсюлманискотовъдци, които разпространяват овчарството като поминък в селото. 
В такива трудни условия те е трябвало да оцеляват. В средата на 19 век., славейновци се замогват и изкупуват от юруците околните планини. От тогава много от горите в Славейно са кооперативни

Освен овчарството основни поминъци в селото са били дюлгерствотоабаджийствотокерванджийството и рибарството в Егейско море. Много от селяните са търгували в Ксанти и Гюмюрджина (Комотини) и загубата на Беломорието след Първата световна война се отразява тежко на икономиката на селото.

През 19 век се откриват училище и църква, а славейновци изгонват гръцкия владика, когато той посещава селото. До Балканската война — 1912 г., Славейно остава в Османската империя и славейновци вземат активно участие във ВМОРО и Илинденско-Преображенското въстание, начело с войводата Пейо ШишмановПлеменникът му, знаменосецът Кольо Шишманов загива в битка с турците и е възпят в народните песни...ОР+ 

РЕЛИГИИ

В селото основната религия е християнството. Дълго време то и Петково са „острови“ сред другите села с българо-мохамедани. Има църква с позлатено кубе — „Св. Илия“, както и няколко параклиса в района. Църквата е реставрирана...ОР+
    КУЛТУРНИ И ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ  


    Къща музей проф. д-р Константин Чилов

    В селото има читалище и библиотека. Както и
    Къща-музей на проф. д-р Константин Чилов и
    Изложбен заслон - помещава се в сградата на старото училище до църквата. Изложени са различни експозиции...ОР+
ОБРАЗОВАНИЕ 



В Славейно е имало Оздравително средно общообразователно училище "Професор д-р Константин Чилов", с обучение от 1-ви до 12-ти клас. В училището имало обособени професионални паралелки за които кандидатстваби ученици, преболедували от ревматизъмсърдечно-съдови заболявания, заболявания на кръвоносната система и опорно-двигателния апарат. Учениците получавали дипломи за средно образование и свидетелство за професионална квалификация. Всички ученици били на държавна издръжка - храна, пансион и лечение. Училището се намира в среда с благоприятни природоклиматини условия и екологично чиста природа. Социално-битовите условия били много добри. Всички стаи били с парно отопление. Училището разполагало с компютърна зала, свързана с Интернет. Училището е закрито през 2008 г....ОР+

ЕЗИК
Ето някои славейновски думи (по Петко Карапетков). Много от тях са архаични, но някои думи могат да предизвикат объркване, защото имат друго значение. Например: лети - вали, летна, залетя - заваля; пишнах се- одрасках се; галя-обичам.Съществителни: кôща(къща), одер(коридор), кйошк(изпъкнало место с прозорец на горният етаж), клет(шкаф), хает, хляф(обор), гибрô(тор), пенжура(прозорец), жем(прозорец), кепенек, пизул, главне(факла), бужек(холски кът), веруга(кука за окачване на бакър), пристйо, угрипка(лопатка за огнище), дюлаф(маша), мусандра(шкаф), полѝци, рафт, душамьо, тракач, нашкви, тавô, харкума(меден бакър за вода), сахôн(чиния), лаица(лажица), бунела(вилица), фурнитарака(фуния), харания(голям съд за вода)...ОР+

РЕДОВНИ СЪБИТИЯ 
Селски събор се провежда обикновено в началото на месец август, по случай Илинденско-Преображенското въстание. Всяка година гости на събитието са известни български политици, учени, интелектуалци.Специален гост на честването е и директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, който произнася слово за подвига на илинденци и преображенци...ОР+
Всяка първа събота от септември се организира събиране от славейновци на чеверме край новия параклис при Шарков мост.



ЛИЧНОСТИ





Необичайно много известни хора са родени в Славейно. Сред тях има революционери: Пею Шишманов (войвода) и племенникът му Колю Шишманов (знаменосец); индустриалци: Никола Чилов е създател на първите големи химически заводи в България (Костинброд)...ОР+

Славейно е известно и с големия брой лекари (над 80!). Сред тях са: проф. д-р Константин Чилов, лекар (18981955), ген. проф. д-р Димитър Шишманов, известен кардиолог.

Несъмнено трябва да се спомене и за архитект Боян Чинков, завършил образованието си в Германия. Като голям шегаджия и разпространител на вицове, в това число и политически, е осъден от комунистическото управление. Освободен е от затвора по личното застъпничество на френския президент Де Гол пред тогавашния български държавен глава Тодор Живков.



Никола Чилов е български индустриалец. Брат на лекаря проф. д-р Константин Чилов. Учи в търговската гимназия в Солун, а по-късно в търговската гимназия в Свищов. Завършва финанси в Ерланген (Германия) и през 1910 година става доктор на финансовите науки. През 1912-1913 година е секретар на Българската екзархията в Цариград. През 1914 година е директор на Акционерно дружество за химическо производство
гара Костинброд.

Създава най-голямото химическо предприятие на Балканите, което изнася своята продукция в САЩ, Англия, Япония, Италия, Германия и др. Бил е председател на Съюза но българските индустриалци, председател на Българо-американската камара, на Родопското културно дружество и др. През 40-те години след неговата смърт фабриката се преименува на „Заводи д-р Никола Чилов”. Умира на 51 г., вследствие на претърпяна автомобилна катастрофа, при която загива на място известната българска певица Христина Морфова...ОР+


ЛИТЕРАТУРА
Книги, в които е споменато за културата, историята или са изцяло посветени на Славейно...ОР+
Източник bg.wikipedia